Топящият се арктически лед няма да доведе до повишаване на морските нива. Но все още ни засяга: Sciencealert

Покритието на пакета лед в Арктическия океан е паднало на второто най-ниско ниво, тъй като сателитните наблюдения започват през 1979 г., заявиха в понеделник правителствените учени на САЩ.
До този месец само веднъж през последните 42 години замразеният череп на Земята е покрил по -малко от 4 милиона квадратни километра (1,5 милиона квадратни мили).
Арктика може да изпита първото си лято без лед още през 2035 г., съобщават изследователи миналия месец в списанието Nature Climate Change.
Но всичко, което топенето на сняг и лед не вдига директно морското нива, точно както топящите се кубчета лед не разливат чаша вода, която поставя неудобния въпрос: на кого му пука?
Наистина, това е лоша новина за полярните мечки, които според скорошно проучване вече са на път за изчезване.
Да, това със сигурност означава дълбока трансформация на морските екосистеми в региона, от фитопланктон до китове.
Както се оказва, има няколко причини да се притеснявате за страничните ефекти от свиването на арктически морски лед.
Може би най -фундаменталната идея, казват учените, е, че свиването на ледените листове е не само симптом на глобалното затопляне, но и движеща сила зад него.
„Премахването на морския лед излага тъмния океан, който създава мощен механизъм за обратна връзка“, заяви геофизикът Марко Тедеско от Земния институт на Колумбийския университет пред AFP.
Но когато огледалната повърхност беше заменена с тъмносиня вода, приблизително същия процент от термичната енергия на Земята се абсорбира.
Тук не говорим за площта на печат: Разликата между средния минимум на ледения лист от 1979 до 1990 г. и най -ниската точка, регистрирана днес, е над 3 милиона квадратни километра - два пъти по -голяма от тази на Франция, Германия и Испания в комбинация.
Океаните вече абсорбират 90 процента от излишната топлина, произведена от антропогенни парникови газове, но това идва на цена, включително химически промени, масивни морски топлинни вълни и умиращи коралови рифове.
Сложната климатична система на Земята включва взаимосвързани океански течения, задвижвани от ветрове, приливи и отливи и така наречената термохалин циркулация, която се задвижва от промените в температурата („топлина“) и концентрация на сол („саламура“).
Дори и малки промени в океанския транспортьор (който пътува между полюсите и обхвата и трите океана) могат да имат пагубно въздействие върху климата.
Например, преди близо 13 000 години, тъй като Земята преминаваше от ледников период към междугласен период, който позволи на нашия вид да процъфтява, глобалните температури внезапно спаднаха на няколко градуса по Целзий.
Геологичните доказателства предполагат, че забавянето на термохалиновата циркулация, причинено от масивен и бърз приток на студена сладка вода от Арктика, е отчасти виновен.
„Прясната вода от топене на море и смлян лед в Гренландия нарушава и отслабва Гълфстрийм“, част от конвейерния пояс, който тече в Атлантическия океан, заяви изследователят Ксавиер Фетвайс от университета в Лиеж в Белгия.
„Ето защо Западна Европа има по -мек климат от Северна Америка със същата географска ширина.“
Огромният леден лист на сушата в Гренландия загуби повече от 500 милиарда тона чиста вода миналата година, като всички те изтекоха в морето.
Рекордното количество отчасти се дължи на повишаващите се температури, които се повишават с два пъти по -голяма скорост в Арктика, отколкото останалата част от планетата.
„Няколко проучвания показват, че увеличението на летните арктически максимуми отчасти се дължи на минималната степен на морски лед“, каза Фетбис пред AFP.
Според проучване, публикувано в списанието Nature през юли, настоящата траектория на изменението на климата и началото на лятото без лед, както е дефинирано от Междуправителствения панел на ООН за климатичния панел за изменение на климата, е по-малък от 1 милион квадратни километра. В края на века мечките наистина ще гладуват до смърт.
„Глобалното затопляне, предизвикано от човека, означава, че полярните мечки имат все по-малко морски лед през лятото“, заяви водещият автор на изследването Стивън Армструп, главен учен в Polar Bears International, пред AFP.


Време за публикация: Декември-13-2022