Топенето на арктическия лед няма да доведе до покачване на морското равнище. Но все пак ни засяга: ScienceAlert

Покритието на паковия лед в Северния ледовит океан е спаднало до второто най-ниско ниво от началото на сателитните наблюдения през 1979 г., съобщиха в понеделник учени от правителството на САЩ.
До този месец, само веднъж през последните 42 години замръзналият череп на Земята е покривал по-малко от 4 милиона квадратни километра (1,5 милиона квадратни мили).
Арктика може да преживее първото си лято без лед още през 2035 г., съобщиха изследователи миналия месец в списанието Nature Climate Change.
Но цялото това топене на сняг и лед не повишава директно морското равнище, точно както топящите се кубчета лед не разливат чаша вода, което повдига неудобния въпрос: Кого го е грижа?
Трябва да се признае, че това е лоша новина за полярните мечки, които според скорошно проучване вече са на път към изчезване.
Да, това със сигурност означава дълбока трансформация на морските екосистеми в региона, от фитопланктона до китовете.
Както се оказва, има няколко причини да се тревожим за страничните ефекти от свиването на арктическия морски лед.
Може би най-фундаменталната идея, според учените, е, че свиващите се ледени покривки не са само симптом на глобалното затопляне, но и движеща сила зад него.
„Премахването на морския лед разкрива тъмния океан, което създава мощен механизъм за обратна връзка“, каза пред AFP геофизикът Марко Тедеско от Института за Земята към Колумбийския университет.
Но когато огледалната повърхност беше заменена с тъмносиня вода, приблизително същият процент от топлинната енергия на Земята беше абсорбиран.
Тук не говорим за площ на печатите: разликата между средния минимум на ледената покривка от 1979 до 1990 г. и най-ниската точка, регистрирана днес, е над 3 милиона квадратни километра – два пъти повече от тази на Франция, Германия и Испания взети заедно.
Океаните вече абсорбират 90 процента от излишната топлина, произведена от антропогенни парникови газове, но това си има цена, включително химични промени, масивни морски горещи вълни и умиращи коралови рифове.
Сложната климатична система на Земята включва взаимосвързани океански течения, задвижвани от ветрове, приливи и отливи и така наречената термохалинна циркулация, която сама по себе си се движи от промени в температурата („топлина“) и концентрацията на сол („саламура“).
Дори малки промени в океанския конвейер (който се движи между полюсите и обхваща и трите океана) могат да имат опустошителни последици за климата.
Например, преди близо 13 000 години, когато Земята преминаваше от ледников период към междуледников, който позволи на нашия вид да процъфтява, глобалните температури внезапно спаднаха с няколко градуса по Целзий.
Геоложките данни сочат, че забавянето на термохалинната циркулация, причинено от масивен и бърз приток на студена сладка вода от Арктика, е отчасти причината.
„Сладката вода от топящия се морски и земен лед в Гренландия нарушава и отслабва течението Гълфстрийм“, част от конвейерна лента, която тече в Атлантическия океан, каза изследователят Ксавие Фетвайс от университета в Лиеж в Белгия.
„Ето защо Западна Европа има по-мек климат от Северна Америка на същата географска ширина.“
Огромният леден покрив на сушата в Гренландия е загубил над 500 милиарда тона чиста вода миналата година, като цялата вода е изтекла в морето.
Рекордното количество се дължи отчасти на покачващите се температури, които се покачват два пъти по-бързо в Арктика, отколкото в останалата част на планетата.
„Няколко проучвания показват, че повишаването на летните арктически температури се дължи отчасти на минималното количество морски лед“, каза Фетвис пред AFP.
Според проучване, публикувано в списание Nature през юли, настоящата траектория на изменението на климата и настъпването на лято без лед, както е определено от Междуправителствения панел на ООН по изменението на климата (Climate Panel), е по-малко от 1 милион квадратни километра. До края на века мечките наистина ще умрат от глад.
„Глобалното затопляне, предизвикано от човека, означава, че полярните мечки имат все по-малко морски лед през лятото“, каза пред AFP водещият автор на изследването Стивън Армструп, главен учен в Polar Bears International.


Време на публикуване: 13 декември 2022 г.