Покритието с паков лед в Северния ледовит океан е спаднало до второто най-ниско ниво от началото на сателитните наблюдения през 1979 г., съобщиха учени от правителството на САЩ в понеделник.
До този месец само веднъж през последните 42 години замразеният череп на Земята е покривал по-малко от 4 милиона квадратни километра (1,5 милиона квадратни мили).
Арктика може да преживее първото си лято без лед още през 2035 г., съобщиха изследователи миналия месец в списанието Nature Climate Change.
Но целият този топящ се сняг и лед не повишава директно морското равнище, точно както топящите се кубчета лед не разливат чаша вода, което повдига неудобния въпрос: На кого му пука?
Разбира се, това е лоша новина за полярните мечки, които според скорошно проучване вече са на път да изчезнат.
Да, това със сигурност означава дълбока трансформация на морските екосистеми в региона, от фитопланктона до китовете.
Както се оказва, има няколко причини да се тревожим за страничните ефекти от свиването на арктическия морски лед.
Може би най-фундаменталната идея според учените е, че свиващите се ледени покривки са не само симптом на глобалното затопляне, но и движеща сила зад него.
„Премахването на морския лед разкрива тъмния океан, което създава мощен механизъм за обратна връзка“, каза за АФП геофизикът Марко Тедеско от Института за Земята на Колумбийския университет.
Но когато огледалната повърхност беше заменена с тъмносиня вода, приблизително същият процент от топлинната енергия на Земята беше погълнат.
Тук не говорим за площ: разликата между средния минимум на ледената покривка от 1979 до 1990 г. и най-ниската регистрирана днес точка е над 3 милиона квадратни километра – два пъти повече от Франция, Германия и Испания взети заедно.
Океаните вече поглъщат 90 процента от излишната топлина, произведена от антропогенни парникови газове, но това има цена, включително химически промени, масивни морски горещи вълни и умиращи коралови рифове.
Сложната климатична система на Земята включва взаимосвързани океански течения, задвижвани от ветрове, приливи и отливи и така наречената термохалинна циркулация, която сама по себе си се задвижва от промени в температурата („топлина“) и концентрацията на сол („саламура“).
Дори малки промени в океанската конвейерна лента (която се движи между полюсите и обхваща трите океана) могат да имат опустошителни ефекти върху климата.
Например, преди почти 13 000 години, когато Земята премина от ледников период към междуледников период, който позволи на нашия вид да процъфтява, глобалните температури внезапно паднаха с няколко градуса по Целзий.
Геоложки доказателства сочат, че забавянето на термохалинната циркулация, причинено от масивен и бърз приток на студена прясна вода от Арктика, е отчасти виновен.
„Сладката вода от топенето на морския и земния лед в Гренландия нарушава и отслабва Гълфстрийм, част от конвейерна лента, която тече в Атлантическия океан, каза изследователят Ксавие Фетвайс от университета в Лиеж в Белгия.
„Ето защо Западна Европа има по-мек климат от Северна Америка на същата географска ширина.“
Огромната ледена покривка на сушата в Гренландия загуби повече от 500 милиарда тона чиста вода миналата година, като цялата изтече в морето.
Рекордното количество се дължи отчасти на покачващите се температури, които се покачват два пъти по-бързо в Арктика, отколкото в останалата част на планетата.
„Няколко проучвания показват, че увеличаването на летните арктически върхове се дължи отчасти на минималната степен на морски лед“, каза Фетуис пред AFP.
Според проучване, публикувано в списание Nature през юли, текущата траектория на изменението на климата и началото на лято без лед, както е определено от Междуправителствения панел на ООН по климатичните промени, е по-малко от 1 милион квадратни километра.до края на века мечките наистина ще умрат от глад.
„Глобалното затопляне, предизвикано от човека, означава, че полярните мечки имат все по-малко морски лед през лятото“, каза водещият автор на изследването Стивън Армструп, главен учен в Polar Bears International, пред AFP.